Големият обрат в изкуствения интелект: Краят на „tokenmaxxing“ и сблъсъкът с реалността

Светът на технологиите преживява дълбок обрат през 2026 г. Докато през изминалите години основна тема беше т.нар. vibe coding и безграничният ентусиазъм около моделите, сега секторът се сблъсква с явлението „vibe shift“ – отрезвяване, продиктувано от икономическата реалност, техническите ограничения на генеративния изкуствен интелект (ИИ) и нарастващия обществен отпор.

Според анализ на журналиста Крис Тейлър от Mashable, пропастта между оптимистичните обещания на лидерите в сектора и действителното му състояние става все по-трудна за пренебрегване [1]. На тазгодишните технологични събития като Microsoft Build и Google I/O, представителите на Силициевата долина продължиха да защитават тезата, че общият изкуствен интелект (AGI) е само на няколко години разстояние. Изпълнителният директор на Google DeepMind Демис Хасабис обяви, че човечеството е в „подножието на Сингулярността“, а директорът на ИИ отдела в Microsoft Мустафа Сюлейман заяви, че законите на мащабирането (scaling laws) остават в сила по пътя към „хуманистичен суперинтелект“. Въпреки това пазарите показват колебания: акциите на Nvidia преминават през резки спадове, а стартиращи компании като OpenAI, Anthropic и SpaceX продължават да преследват трилионни оценки на фона на нетествани концепции за космически центрове за данни.

Нарастващ обществен отпор и регулаторен натиск

Извън Силициевата долина негативните нагласи се засилват. Данни от проучване на Pew Research Center показват, че едва 10% от американците изпитват ентусиазъм за бъдещето на изкуствения интелект. В допълнение, изследване сред белите якички разкрива, че 80% от тях отказват да използват ИИ инструменти, дори когато са задължени от своите компании, а над половината признават, че умишлено заобикалят служебния ИИ софтуер, за да вършат работата си сами [1].

Този обществен отпор се пренася и върху физическата инфраструктура. Повече от 70% от гражданите в САЩ не желаят центрове за данни в близост до домовете си, което вече дава резултати. Според организацията Data Center Watch най-малко 48 проекта за центрове за данни са били блокирани или забавени през изминалата година. Типичен пример е проектът Stratos в щата Юта, където местното недоволство принуди инвеститора Кевин О'Лийри да намали площта на съоръжението с 75% [1].

В същото време политическият сектор започва да предлага по-строги мерки. Сенаторът Бърни Сандърс поиска държавата да придобие 50% дял в ИИ компаниите, Андрю Йанг предложи специален „ИИ данък“, а бившият президент Доналд Тръмп подписа указ за регулиране на ИИ – ход, дълго оспорван от неговия съветник по технологиите Дейвид Сакс. В щата Ню Йорк законодателите изпратиха за одобрение едногодишен мораториум върху изграждането на нови центрове за данни [1].

Краят на „Tokenmaxxing“ тенденцията

Вътре в самата индустрия най-сериозното напрежение е свързано с цената на консумираните токени (мерните единици за ИИ заявки). Тенденцията, известна като tokenmaxxing – състезание за максимално използване на токени чрез автономни агенти – бързо губи почва поради огромните разходи [1].

Индустриалният гигант Uber се превърна в пример за този проблем. Около 90% от програмистите на компанията използват ИИ инструменти (особено Claude Code), което е довело до писане на 10% от кода от ИИ агенти. Финансовият директор на компанията Правийн Непали Нага обаче разкри пред медията The Information, че планираният ИИ бюджет за 2026 г. е бил изчерпан още през първите четири месеца на годината. Оперативният директор на Uber Андрю Макдоналд описа ситуацията като „взривяващ главата момент“, налагащ незабавно ограничаване на токен консумацията. Проблемът е масов: доклад на Axios посочва неназована компания, изхарчила 500 милиона долара за токени в рамките на един месец поради липса на лимити в лицензите за Claude [1]. В резултат на това Amazon и Meta спряха вътрешните си ИИ класации за програмисти, като мениджмънтът на Amazon изрично нареди на служителите „да спрат да използват ИИ просто заради самото му използване“.

Изображение: Svetni.me / Авторско изображение

Новите ценови модели на доставчиците

Разходите принудиха ИИ разработчиците бързо да преразгледат своите бизнес модели. Провайдери като Anthropic преминаха изцяло към таксуване на токен за корпоративните си планове, а OpenAI обмисля премахването на неограничените ChatGPT абонаменти. Това е в ярък контраст с миналогодишното твърдение на Сам Алтман, че изчислителната мощ ще стане „твърде евтина, за да бъде измервана“ [1].

Microsoft също започна да съкращава собствените си разходи, като същевременно повиши цените за външни клиенти. Корпорацията ограничи достъпа на разработчици до Claude Code и започна да ги насочва към собствения си Copilot. От 1 юни потребителите на GitHub Copilot бяха прехвърлени от фиксиран абонамент към модел с плащане според изразходваните токени. Това предизвика сериозно недоволство в общността на Reddit, където разработчици споделят за случаи на изразходване на половината месечен кредит с една-единствена сложна заявка. Сам Алтман призна в интервю за CNBC, че в ИИ разходите има „огромно количество пилеене на ресурс“ и че бизнесът с право задава въпроса кога тези инвестиции ще се трансформират в реални приходи [1].

Заплахата от спукване на ИИ балона

Много анализатори предупреждават, че настоящата пазарна динамика напомня на дотком балона от 2000 г. Известният критик на генеративния ИИ Гери Маркъс прогнозира, че 2026 г. ще остане в историята като момента, в който дребните инвеститори са останали излъгани [1]. Според него финансовото състояние на лидерите в сектора е критично – OpenAI губи над 1 милиард долара на месец, за да поддържа безплатния ChatGPT, а Anthropic (според коментари на съоснователката Даниела Амодеи) е била на месеци от фалит преди стартирането на процедурите по IPO.

Поради тази причина някои технологични компании започват да се връщат към наемането на хора. Оказва се, че заплащането на ИИ инфраструктура надхвърля разходите за заплати, а хората остават критично необходими за контрол на качеството и справяне с халюцинациите на моделите. Изпълнителният директор на ИТ гиганта Cognizant Рави Кумар С. разкри, че неговата компания е наела 20 000 завършващи студенти и планира още назначения, определяйки „tokenmaxxing“ като куха метрика. Допълнителен фактор за предпазливостта са изследванията на Google, които сочат, че точността на модели от среден клас като Gemini 3.5 Flash варира едва между 68.8% и 83.8%, оставяйки значителен риск от грешки [1].

Спукването на ИИ хайпа се вижда и от решението на индекса S&P 500 да не включи в състава си нерентабилни ИИ гиганти, както и от продължаващите залози срещу Nvidia на известни пазарни мечки като Майкъл Бъри [1].

Източници:

[1]: The AI vibe shift is real: Why the backlash is growing - Mashable