Как сивият пазар в Китай продава Claude токени на безценица
Според подробен доклад на изследователя Zilan Qian [1] от изследователската лаборатория Oxford China Policy Lab, публикуван в специализираното издание ChinaTalk, в Китай функционира мащабна сива икономика от API прокси сървъри, известни на местно ниво като „трансферни станции“ (中转站). Този процъфтяващ пазар позволява на китайските разработчици да заобикалят строгите географски ограничения на американски компании като Anthropic и да използват изкуствен интелект на малка част от официалната му цена. Разкритията съвпадат с официални предупреждения от Белия дом от април 2026 г. относно мащабни кампании за дестилация на американски модели от китайски лаборатории чрез десетки хиляди прокси акаунти. Докладът обаче показва, че под тези високопрофилни държавни усилия стои далеч по-широка и организирана потребителска екосистема [1].
Тази сенчеста инфраструктура се крепи на бизнес модел, популярен в китайските технологични среди под името „Една риба, три ястия“ (一鱼三吃). Той описва сложната икономическа логика на монетизация на трансферните станции, които комбинират първоначален ценови арбитраж, последваща подмяна на моделите и системна продажба на потребителските данни за целите на обучението на нови невронни мрежи [1].
Изображение: Svetni.me / ИИ генерирана инфографика
Еволюция на защитите и биометричният KYC пазар
В опит да ограничи неоторизирания достъп от несъвместими региони, Anthropic постепенно изгради многослойни бариери за сигурност. Регистрацията на акаунт изисква чуждестранен телефонен номер, международна кредитна карта с валиден адрес и преминаване на стриктно геоблокиране по IP. През септември 2025 г. компанията затегна правилата допълнително, като забрани достъпа на филиали в чужбина, които са поне 50% собственост на компании от неподдържани региони като Китай. През април 2026 г. бе въведена и най-строгата защита: изискване за верификация на самоличността (KYC) чрез официален документ със снимка и селфи на живо [1].
Въпреки тези бариери, китайските разработчици продължават масово да използват моделите Claude и Claude Code. Мрежовите аномалии показват, че малка държава като Сингапур изненадващо води в света по потребление на Claude на глава от населението. В социалните мрежи китайските потребители открито се шегуват, че са „сингапурци от време на време“, тъй като пренасочват трафика си през сървъри в тази страна [1]. Заобикалянето на новите биометрични KYC проверки доведе до появата на черни пазари за верификация. За целта се използват както deepfake инструменти за генериране на цифрови двойници на живо, така и агенти, които наемат реални хора в държави с ниски доходи (като Камбоджа или Кения), за да преминат биометричното сканиране срещу заплащане от под $30 [1].
Веригата на доставки на трансферните станции
Икономиката на трансферните станции не се контролира от един център, а разчита на силно разпределена и модуларна верига на доставки. Този модел прави системата изключително адаптивна към опитите за блокиране от страна на западните компании [1].
Началният етап от веригата се управлява от доставчици на ресурси – търговци на SIM карти за SMS верификация, посредници за чуждестранни кредитни карти и хакери, които търсят пропуски в алгоритмите за защита на Anthropic. В средата на веригата стоят операторите на самите трансферни станции. Те поддържат софтуерната инфраструктура, разпределят натоварването (load balancing), извършват бърза ротация на блокираните акаунти и интегрират локални методи за плащане в юани (RMB) като WeChat Pay и Alipay. Крайните звена са дистрибуторите на Taobao и разработчиците на ИИ приложения, които купуват достъп на едро и го преопаковат за крайни клиенти.
„Една риба, три ястия“: Икономика на евтините токени
Цената на токените в трансферните станции често е с 70% до 90% по-ниска от официалните тарифи на Anthropic. За да покрият разходите си и да реализират висока печалба, операторите на прокси сървъри използват три основни метода на монетизация [1]:
Първо ястие (надценка върху достъпа): Операторите генерират акаунти масово, за да привлекат безплатните кредити от $5 на Anthropic, препродават неизползвани бизнес квоти и се възползват от образователни отстъпки. Популярна практика е „APImaxxing“ – купуване на абонаментен Max план за $200, който се разделя между стотици потребители чрез задаване на строги почасови лимити. Наред с тези легални методи, в пуловете на прокситата често влизат акаунти, финансирани чрез откраднати кредитни карти, при които себестойността на токените за оператора е нула.
Второ ястие (подмяна на модели и фалшифициране на токени): Тъй като заявките са медиирани от проксито, потребителят няма директен контрол над инфраструктурата. Операторите често пренасочват заявки за скъпия Claude Opus към по-евтини модели (Sonnet или Haiku) или дори към китайски алтернативи с отворен код (GLM или Qwen), докато таксуват потребителя по оригиналната тарифа. Одит на германския институт CISPA Helmholtz върху 17 проксита разкрива, че прокси достъпът до Gemini-2.5 отчита спад в производителността на медицински бенчмарк до 37% в сравнение с 83.82% при официалния API. Наред с това, честата ротация на акаунти разрушава кеширането на контекста (context cache), което принуждава потребителите да плащат пълна цена за повторно четене на едни и същи данни.
Трето ястие (жътва на логове): Това е най-ценната и доходна част от бизнеса. Всички заявки, промишлени тайни и програмни кодове, изпратени от разработчиците за ревю на код, се съхраняват на прокси сървърите. Тези масиви от данни съдържат детайлни вериги на разсъждение, които се изкупуват от китайски ИИ лаборатории заsupervised fine-tuning (SFT) и дестилиране на по-малки модели. За големите трансферни станции продажбата на токени е просто инструмент за евтино придобиване на клиенти, докато реалният им марж идва от търговията с потребителски логове.
Рискове за сигурността и управлението на изкуствения интелект
Масовото навлизане на трансферните станции подкопава основните стълбове на съвременната безопасност на изкуствения интелект. Системи като Clio на Anthropic, проектирани да засичат сложни координирани атаки на базата на анализ на модели на поведение, се оказват неефективни, тъй като заявките на даден нападател се разпределят фрагментирано между хиляди независими прокси адреси [1].
От гледна точка на националната сигурност, методите за заобикаляне на геоблокирането, ползвани от обикновени програмисти, са структурно идентични с тези, които биха ползвали злонамерени актьори за неоторизиран достъп до модели за опасни цели (например биотероризъм). Загубата на проследимост (traceability) прави географските контроли слаб инструмент за глобално управление на технологиите.
Не на последно място, сивият пазар създава сериозни социални опасности. Биометричните данни, сканирани в Камбоджа или Кения за KYC верификация на Claude акаунти, по-късно се препродават на черния пазар за откриване на фалшиви банкови сметки или за генериране на компрометиращи deepfake материали. По този начин опитите за ограничаване на достъпа до технологии не само се оказват заобиколени, но и индиректно подхранват мрежи на организираната престъпност, чиито жертви са най-уязвимите групи от населението на Глобалния юг [1].
Източници:
[1]: How to Buy Cheap Claude Tokens in China - ChinaTalk
[2]: How China's gray market sells Claude tokens at a fraction of the price - The Decoder