Meta класифицира ИИ центровете си за данни като експериментални, за да спести милиарди от данъци
Снимка: The Decoder / Meta
Технологичният гигант Meta е приложил агресивна счетоводна схема, класифицирайки своите масивни центрове за данни (Data Center) като „експериментални прототипи“, за да намали данъчните си задължения в САЩ с милиарди долари [1]. Разследване на New York Times разкрива, че компанията, ръководена от Марк Зукърбърг, третира стотици хиляди графични ускорители на Nvidia като опитни материали за развойна дейност, предизвиквайки дебати около данъчната политика (Tax Policy) [2].
Механизъм на данъчното облекчение и спестени милиарди
Схемата използва федералния данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност (R&D), създаден още през 1981 г. за подпомагане на лабораторни експерименти [1]. Чрез категоризиране на нови изчислителни комплекси с гигаватови капацитети като „пилотни модели“, Meta е спестила 3.9 милиарда долара от корпоративни данъци само за фискалната 2025 година [2].
Документи показват, че дори вътрешните финансови одитори на компанията са предупреждавали, че стратегията носи висок юридически риск от оспорване от страна на Данъчната служба на САЩ (IRS) [1].
Противоречие между борсови изявления и данъчни декларации
Критици и данъчни експерти обръщат внимание на фрапиращото разминаване между публичните изказвания на ръководството и подадените данъчни декларации [2]. Докато пред данъчните власти съоръженията се описват като временни експерименти, на срещи с инвеститори Зукърбърг многократно е подчертавал, че именно тези клъстери задвижват рекламните алгоритми на Instagram и Facebook, носейки лъвския дял от приходите на корпорацията.
Ако IRS прекласифицира инфраструктурата като търговски производствени активи, Meta може да бъде принудена да изплати милиарди долари забавени данъци и лихви [1].
Геоикономика на субсидирания изчислителен капацитет: Кой плаща сметката за ИИ инфраструктурата?
Случаят с данъчните кредити на Meta разкрива невидимия механизъм, чрез който американските данъкоплатци непряко субсидират надпреварата в изкуствения интелект. Изграждането на ИИ клъстери изисква стотици милиарди долари капиталови разходи за чипове, охладителни системи и специализирани подстанции. Чрез трансформирането на тези капиталови активи в незабавни данъчни облекчения, технологичните гиганти прехвърлят част от инвестиционния риск върху държавния бюджет.
Тази практика създава огромен дисбаланс спрямо по-малките играчи и европейските конкуренти, които не разполагат с подобни фискални инструменти. В същото време местните общности, в чиито региони се изграждат тези центрове, понасят натоварването върху електропреносната и водната мрежа, без да получават очакваните данъчни постъпления.
Очаква се разкритията да доведат до бърза ревизия на данъчните правила от страна на Конгреса на САЩ. Дефинирането на ясна граница между фундаментални научни експерименти и печеливши търговски изчислителни клъстери е от ключово значение за фискалната стабилност в ерата на инфраструктурния свръхбум.
Инфографика: Анализ на Svetni.me