Рийд Хофман: Капиталовите разходи за AI инфраструктура са единствената причина да нямаме рецесия
Снимка: Getty Images / Business Insider
Съоснователят на LinkedIn и водещ венчърен инвеститор /pages/reid-hoffman.html направи остро макроикономическо изявление по време на годишната среща на Clinton Global Initiative в Ню Йорк, заявявайки, че колосалните капиталови разходи за изграждане на центрове за данни и хардуер за изкуствен интелект са „единствената причина, поради която световната икономика в момента не се намира в дълбока рецесия“ [1].
Според Хофман безпрецедентната вълна от капиталови инвестиции (/pages/capex.html) от страна на Alphabet, Microsoft, Meta, Amazon и суверенните фондове генерира колосален мултиплициращ ефект, който компенсира стагнацията в жилищното строителство, традиционното производство и корпоративните сливания.
Мултиплициращият ефект на полупроводниковия суперцикъл
Анализът на Хофман се основава на физическата мащабност на съвременната инфраструктура за изкуствен интелект (/pages/ai-infrastructure.html). За разлика от чисто дигиталните софтуерни цикли на мобилните приложения, генеративният AI изисква колосални количества бетон, стомана, мед, оптични кабели и турбини за производство на чиста електроенергия.
Стотиците милиарди долари, насочени към доставчици на полупроводници (като NVIDIA, TSMC и SK Hynix), преливат директно в тежкото машиностроене, индустриалното охлаждане и изграждането на енергийни подстанции. Тази физическа строителна активност създава хиляди високоплатени работни места за електроинженери, заварчици и системни интегратори, действайки като класическа кейнсианска програма за фискален стимул, финансирана от балансите на частните технологични гиганти.
„Ако извадите изчислителните центрове за данни и чиповете от уравненията на брутния вътрешен продукт за последните шест тримесечия, глобалната икономическа картина ще изглежда изключително мрачна“, категоричен е Хофман.
Рискът от разминаване между инвестиции и приходи
Въпреки оптимизма на Хофман, много макроикономисти в Уолстрийт изразяват нарастваща тревога относно т.нар. „приходна пропаст“ в сектора. Разходите на хиперскейлърите за хардуер и енергия надхвърлят половин трилион долара годишно, докато действителните приходи от крайни потребители на генеративен софтуер все още са далеч под тази цифра.
Ако комерсиализацията на автономните агенти се забави или корпоративните клиенти откажат да плащат високи абонаменти, амортизационните отчисления за бързо остаряващите GPU клъстери могат да нанесат тежък финансов удар върху балансите на водещите корпорации.
Дългосрочни системни и макроикономически последици
Размислите на Рийд Хофман поставят съвременната AI революция в класическото историческо русло на големите инфраструктурни балони — от британската „железопътна мания“ през 40-те години на XIX век до прекомерното полагане на оптични кабели в края на 90-те години на XX век. Във всеки от тези исторически епизоди преките инвеститори често са губили огромни капитали, когато първоначалните финансови прогнози са се сблъсквали с реалността на пазарната адаптация.
Въпреки това, положената физическа инфраструктура никога не изчезва: релсите са останали и са създали съвременната индустриална търговия, а оптичните влакна, фалирали първите си собственици, впоследствие направиха възможен съвременния широколентов интернет и облачните технологии. По същия начин gigawatt-центровете за данни, подстанциите и мрежовите магистрали, изграждани днес под знака на AI треската, ще останат траен физически фундамент за глобалната цивилизация. Дори финансовите пазари да преживеят остра корекция, изграденият изчислителен капацитет ще бъде експлоатиран десетилетия напред за научни открития, автоматизация и фундаментални трансмутации на световната икономика.
Инфографика: Финансови и физически канали, чрез които хардуерните инвестиции в AI подкрепят световния БВП.