Скот Бесент сравни търсещите държавно регулиране AI лидери с Ханибал Лектър
Снимка: Orion Pictures / Business Insider
Влиятелният американски икономически експерт и съветник /pages/scott-bessent.html предизвика истинска буря в технологичните и политическите среди, след като публично оприличи изпълнителните директори на водещите AI компании, призоваващи за строга държавна регулация на технологията, на култовия филмов герой д-р Ханибал Лектър [1]. По време на свое обръщение Бесент заяви, че технологичните лидери се държат като серийния убиец, който умолява властите: „Спрете ме, преди да съм убил отново!“.
Според Бесент драматичните предупреждения за „екзистенциален риск“ и апокалиптични заплахи за човечеството (/pages/doomerism.html) представляват цинична димна завеса, зад която се крие класическо регулаторно пленяване (/pages/regulatory-capture.html).
Механизъм на затваряне на пазарния достъп
Аргументът на Бесент е, че когато гиганти като OpenAI и Anthropic настояват пред американския Конгрес за въвеждане на задължителни правителствени лицензи за обучение на гранични модели, тяхната истинска цел не е безопасността на обществото, а издигането на непреодолими финансови и бюрократични бариери пред конкурентите.
Въвеждането на тромави регулаторни режими, изискващи милиони долари за правни одити и предварителни сертификации, на практика би ликвидирало независимите стартъпи и би криминализирало разработването на модели с отворен код (open source). По този начин шепа утвърдени корпорации с дълбоки джобове биха си гарантирали вечен олигополен контрол върху бъдещето на изчислителните технологии.
Бесент призовава за агресивна политика на дерегулация в областта на държавната /pages/ai-policy.html, която да стимулира свободното пазарно съревнование и да защити американското технологично лидерство в глобален мащаб.
Разривът между техно-оптимизма и алармизма
Изявлението на Скот Бесент отразява задълбочаващия се идеологически разлом в Силициевата долина. От едната страна стоят привържениците на ефективния алтруизъм и екзистенциалната безопасност, които вярват, че неконтролираният свръхинтелект представлява смъртна опасност за човешкия вид. От другата страна се консолидира мощна коалиция от инвеститори, поддръжници на отворения код и техно-оптимисти (e/acc), които разглеждат тези страхове като антинаучна паника, целяща монополизиране на знанието.
Този спор придобива ключово значение в навечерието на гласуването на ключови федерални закони за контрол на изкуствения интелект във Вашингтон.
Дългосрочни системни и макроикономически последици
Сравнението с Ханибал Лектър може да звучи като провокативна метафора, но то улавя най-важния парадокс на съвременната технологична епоха: никога досега в историята лидерите на една зараждаща се индустрия не са лобирали толкова яростно пред държавата за собственото си ограничаване. Нито автомобилните производители в началото на XX век, нито пионерите на авиацията или фармацевтиката са молили правителствата да забранят на другите да навлязат на пазара с мотива, че изобретението им е „твърде опасно за свободния свят“.
Ако възгледът на Бесент надделее в държавната политика, САЩ ще възприемат подход на „отворена надпревара“, при който фокусът ще се измести от превантивни забрани върху моделите към наказване на конкретни вреди постфактум. Това би дало огромен тласък на европейските и глобалните общности за свободен софтуер, гарантирайки, че достъпът до машинния интелект няма да бъде концентриран в ръцете на няколко квазидържавни технологични гиганта. В същото време подобна стратегия поема съзнателен риск, че ако опасенията на изследователите по безопасност се окажат основателни, обществото ще се окаже без инструменти за противодействие срещу непоправими инциденти.
Инфографика: Аналитичен модел на Скот Бесент за механизмите на регулаторно капсулиране на пазара.