Руската ОАК залага на генеративен AI и симулации за проектиране на следващото поколение бойни самолети

Източник: The Defence Blog / United Aircraft Corporation (UAC)
Държавната Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) на Русия, която обединява легендарните бюра Сухой, МиГ, Туполев и Илюшин, обяви мащабна програма за внедряване на изкуствен интелект и нов специализиран софтуер за ускоряване на проектирането на бойни самолети от следващо поколение [1].
Според официално съобщение на корпорацията, използването на невронни мрежи за генеративен дизайн и автоматизирано симулиране цели да съкрати драстично сроковете за разработка на нови летателни апарати и да намали финансовите разходи при модернизацията на съществуващите военни платформи.
Инженерен пивот под натиска на международните санкции
Руската авиостроителна индустрия се намира под тежък натиск след налагането на западните технологични ембаргота, които отрязаха Москва от лицензите за водещите в индустрията западни инженерни софтуерни пакети като Dassault Systèmes CATIA, Siemens NX и симулационния софтуер Ansys [1].
За да преодолее този вакуум, ОАК инвестира в местни решения за военен изкуствен интелект и математическо моделиране:
- Генеративна топологична оптимизация: Алгоритмите генерират вътрешни структурни ребра на крилата и фюзелажа с минимално тегло, оптимизирани за натоварвания при свръхзвукови маневри.
- Цифрово предсказване на радарна невидимост (Stealth): Невронни мрежи изчисляват ефективната повърхност на разсейване (RCS) на корпуса, оптимизирайки ъглите на панелите за максимално поглъщане на радиовълни.
- Сурогатни аеродинамични изчисления: Модели за апроксимация на хидродинамиката заместват скъпоструващите и бавни изпитания в реални аеродинамични тунели.
От Су-57 към безпилотни летателни системи и Су-75
Основен фокус на новите софтуерни разработки са проекти като лекия изтребител от пето поколение Су-75 Checkmate, перспективния далечен бомбардировач ПАК ДА и тежкия ударен дрон С-70 Охотник.
В условията на остър дефицит на квалифицирани авиоинженери и конструктори в страната, ОАК разчита автоматизираните генеративни агенти да поемат голяма част от рутинните изчисления по оразмеряване на кабелни трасета, хидравлични системи и симулация на умора на металите.
Реалистични технологични бариери и изчислителен недостиг
Въпреки амбициозните заявления на Москва, анализаторите в аерокосмическия сектор изразяват силен скептицизъм относно мащаба на практическото изпълнение.
Проектирането на съвременен боен самолет чрез Physics AI и генеративни невронни модели изисква колосална изчислителна инфраструктура – хиляди модерни графични чипове като Nvidia H100 или Blackwell. Поради действащите експортни ограничения Русия не разполага с легален достъп до такива суперкомпютри и разчита на ограничени количества контрабандни чипове.
Без адекватен хардуер руските инженери ще бъдат принудени да използват опростени модели с по-ниска резолюция, което носи сериозен риск от неоткрити структурни дефекти при реални полетни изпитания. Този ход на ОАК обаче потвърждава глобалната тенденция: бъдещето на военната авиация вече не се решава само на чертожната дъска, а в състезанието по алгоритмично генеративно моделиране.

Четири ключови стълба на стратегията на руската ОАК за внедряване на изкуствен интелект в аерокосмическото проектиране.
Източници
- The Defence Blog. (2026-10-21). Russia wants AI to help design its next aircraft. Military and Defense News. https://defence-blog.com/russia-wants-ai-to-help-design-its-next-aircraft/
- United Aircraft Corporation (UAC) Official Telegram Dispatch. (2026-10-21). Digital Transformation and AI Integration in Aircraft Construction Bureau Programs.