Венкатеш Рао за когнитивния меркантилизъм: Страховете от ИИ напомнят зората на ранния капитализъм
Източник: Wikimedia Commons
В провокативно философско есе системният теоретик Венкатеш Рао предлага нова концептуална рамка за разбиране на глобалната истерия около изкуствения интелект, определяйки я като „когнитивен меркантилизъм“ [1]. Според Рао днешните държавни субсидии, експортни ограничения на чипове и стремеж към натрупване на изчислителна мощ повтарят икономическите доктрини на европейските монархии от XVII и XVIII век.
Аналогията с натрупването на благородни метали
Класическият меркантилизъм постулира, че богатството на една нация се измерва с количеството злато и сребро в нейните хазни, което води до агресивни митнически войни, блокади и колониални монополи. По същия начин днес държавите третират изчислителните мощности (FLOPs) и базовите модели като краен, стратегически ресурс, който трябва да бъде трупан на национална територия и пазен от външен достъп.
Тази политика се проявява в стремежа на САЩ и Китай да издигнат непробиваеми технологични бариери, вярвайки, че страната с най-големи GPU клъстери автоматично ще доминира световната търговия и военната мощ. Рао обаче отбелязва, че както класическият меркантилизъм отстъпва пред динамичния пазарен капитализъм на Адам Смит, така и когнитивният меркантилизъм подценява силата на отворените протоколи и разпределените мрежи.
Когнитивният излишък срещу централизирания контрол
Според автора истинското технологично предимство не произтича от притежаването на монолитен супермодел, а от способността на обществото да експериментира, комбинира и децентрализира когнитивния излишък в хиляди локални приложения.
Илюзията за суверенна интелектуална автаркия
Тезата на Венкатеш Рао нанася концептуален удар върху концепцията за „суверенен изкуствен интелект“, прокарвана от редица европейски и азиатски правителства. Опитите за създаване на затворени национални екосистеми рискуват да доведат до технологичен застой и неефективно изразходване на публични средства за повторно изобретяване на съществуващи алгоритми.
В дългосрочен план глобалният софтуерен свят неизбежно ще преодолее меркантилистките бариери чрез отворен код, децентрализиран инференс и трансгранично сътрудничество. Интелигентността, подобно на парите и идеите, не може да бъде заключена зад държавни стени без това да унищожи нейната креативна стойност.
Сравнителен анализ между меркантилизма от XVII в. и съвременния ИИ