OpenAI разпусна специализирания си екип по хардуерна роботика след пробив в базовите мултимодални модели
Източник: Fortune / Hacker News
В неочакван стратегически обрат OpenAI обяви официалното разпускане на своя вътрешен екип за специализирана хардуерна роботика, пренасочвайки инженерите си към основните лаборатории за обучение на мултимодални модели [1]. Ръководството мотивира решението с факта, че генеративните базови невронни мрежи вече демонстрират достатъчно пространствено разбиране и моторни умения, правейки излишна разработката на специализиран робототехнически софтуер.
Еволюция на подхода: От тясно обучение към общи визуално-моторни модели
Исторически OpenAI поддържаше хардуерен екип, известен с експериментите по манипулация на кубчето на Рубик чрез роботизирана ръка Dactyl. По-късно лабораторията инвестира в стартъпи като Figure и 1X Technologies. Сега обаче най-новите версии на мултимодалните разсъждаващи модели са способни да управляват физически стави и сервомотори директно от видеопоток в реално време, без междинни модули за кинематика.
Компанията преценява, че нейната сравнителна сила е в мащабирането на изчислителния интелект, докато физическата интеграция трябва да остане грижа на утвърдените производители на шасита.
Бизнес моделът: Лицензиране на „мозъка“ за външни хуманоиди
Разпускането на хардуерното звено бележи преход към модел на чист доставчик на платформа („Robotics-as-a-Brain“). OpenAI ще предоставя API интерфейси и квантизирани локални тегла за интеграция в хуманоидни роботи на партньорски компании като Boston Dynamics, Agility Robotics и Tesla.
Този ход намалява драстично капиталовите разходи за поддръжка на скъпи тестови хангари и предпазва лабораторията от рискове, свързани с трудови инциденти и механични дефекти.
Инфографика: Аналитичен преглед на Svetni.me
Разделение на труда в ерата на въплътения интелект
Решението на OpenAI да се откаже от физическия хардуер отразява класическото разделение на труда, наблюдавано в историята на компютърната индустрия. Подобно на разделението между операционните системи на Microsoft и хардуера на IBM в зората на персоналните компютри, секторът на въплътения интелект се разцепва на специализирани софтуерни архитекти и фабрични производители на механика.
За европейските и азиатските индустриални гиганти това отваря огромно поле за партньорства. Те ще могат да внедрят най-съвременния американски когнитивен софтуер в своите прецизни механични платформи, без да инвестират стотици милиарди в обучение на собствени супермодели.