Хиперскейл центровете за данни в САЩ потребяват около 2% от електроенергията в страната

Източник: Cavan Images / Peter Essick, Getty Images (чрез Ars Technica)
Според репортаж на Ars Technica [1] ново проучване е направило първото по рода си преброяване на електроенергията и емисиите на хиперскейлърите в САЩ за периода от май 2024 г. до април 2025 г. Резултатът: 403 мащабни центъра за данни са консумирали между 1,5% и 2,2% от цялото електричество в страната. Работата е публикувана в Nature Sustainability [2].
Според автора на материала в последните години натискът да се превърнат инвестиционни пари в хиперскейл капацитет не е оставил време за планиране как да се осигури токът чисто и с минимален ефект върху потребителите. Дори събирането на данни какво точно се строи е трудно.
Как е направено преброяването
Изследователите тръгват от списък със 675 съоръжения от търговска база данни, изградена по новинарски публикации, фирмени съобщения и сателитни снимки. Отпадат обектите без обявен електрически капацитет и тези, за които не може да се потвърди, че са достатъчно големи сгради с очакваното охлаждане и електрически връзки. Остават 403 центъра със среден капацитет около 40 мегавата [1].
Така оценката е консервативна: 272 съоръжения, смятани за големи центрове, са извън извадката. От друга страна, част от включените може да не са AI центрове, а по-традиционни. Затова авторите работят с диапазон: конвенционалните центрове работят средно на около 48% от капацитета си, а AI обучението е на около 70%.
Колко електричество и от какви източници
При тези допускания годишната консумация на 403-те центъра е между 68 и 99 тераватчаса, равна на потреблението на щат като Уисконсин или Индиана. В централния сценарий на изследването това са около 82 TWh, или близо 1,8% от потреблението на САЩ [2].
Докладът на Lawrence Berkeley National Laboratory, цитиран от Ars Technica, оценява всички центрове за данни в САЩ (без криптомината) на 76 TWh през 2018 г. и на 192 TWh през 2024 г. Така идентифицираните хиперскейл обекти формират приблизително между една трета и половината от цялата консумация на отрасъла.
Центровете не са разположени в особено чисти региони. Енергийният им микс е само малко по-чист от средния за електроенергийната мрежа на страната: около 54% от тока идва от изкопаеми горива (главно природен газ), 25% от възобновяеми източници и 21% от ядрена енергия.
Въглеродният отпечатък
За оценката на емисиите се взема миксът на генерация в региона на всеки център и се прилага съответната интензивност на CO2 към консумацията му. Резултатът е 21–31 млн. метрични тона CO2 за годината, около 0,5% от всички емисии от изкопаеми горива в САЩ [1].
В централния сценарий емисиите са около 25,7 Mt, а електричеството на тези центрове е с интензивност около 314 g CO2 на kWh срещу около 348 g/kWh за средното за страната [2].
Какво изследването не обхваща
Проучването не може да раздели AI изчисленията от традиционните облачни услуги, така че не измерва директно ефекта на AI вълната. То не включва и генерация „зад електромера“ (на самата площадка). Ars Technica дава пример с центъра на xAI в Тенеси, който през периода е ползвал парк от газови турбини [1].
Според пазарната компания Cleanview от началото на 2025 г. има бум на генерация зад електромера, като са следени 116 действащи или планирани центъра. Използваните генератори са по-малко ефективни от мрежовите електроцентрали и отделят с 60 до 80% повече парникови газове за същото количество електричество. Ако центърът изгради слънчева генерация, въглеродният му отпечатък може да намалее. Повторението на анализа в следващите години би могло да покаже растежа, свързан със строежа на AI инфраструктура, докато тя продължава да се строи [1].
Анализ: какво казват числата за енергийната система
Този раздел съдържа редакционна интерпретация на цифрите от проучването. Изводите тук са изчисления на редакцията и не са твърдения на авторите.
Капацитет срещу реално потребление
403 центъра със среден капацитет около 40 MW дават общо около 16 гигавата. Ако работеха непрекъснато на пълна мощност, това са около 141 TWh годишно. Диапазонът на изследването, 68–99 TWh, съответства точно на коефициенти на натоварване от 48% и 70%. Основната неопределеност в оценката е колко от тази мощност реално се изразходва, а не колко центрове има. Тя може да се стесни само с данни за реалното натоварване на обектите, които операторите рядко публикуват.
Базова линия, а не прогноза
Цифрата е моментна снимка за една година. Ако се вземе данните на Berkeley Lab, консумацията на всички центрове за данни в САЩ е нараснала от 76 на 192 TWh между 2018 и 2024 г., т.е. повече от 2,5 пъти за шест години. Самият материал подчертава стойността на изследването като точка за сравнение: следващите му версии ще покажат дали и колко бързо делът на хиперскейлърите расте.
Миксът решава, а не технологията
Интензивност от 314 g/kWh срещу 348 g/kWh означава около 10% по-чист ток от средния. Това е по-скоро следствие от местоположението на центровете, отколкото от целенасочена политика. При 54% изкопаеми горива в миксовете на тези региони въглеродният ефект на всеки нов мегават зависи от това какви централи работят в съответната мрежа. Затова решенията за площадка са енергийни решения не по-малко, отколкото решенията за чипове.
Зад електромера: проблемът със счетоводството
Генерацията на площадката измества консумацията извън мрежовите статистики. Ако част от растежа минава през по-малко ефективни локални генератори, мрежово ориентираните оценки ще подценяват реалните емисии. Според Ars Technica ефектът върху сегашните числа е малък, но става все по-значим. Хипотетичната алтернатива, посочена в материала, е слънчева генерация на самата площадка, която би намалила въглеродния отпечатък.
Прозрачността като макроикономически въпрос
Изследването е ограничено от данни: 272 вероятно големи съоръжения отпадат заради липса на обявен капацитет. Когато публично достъпната информация за капацитет не покрива част от най-големите потребители, планирането на мрежата и разпределянето на разходите между потребителите работят на непълна картина. Това е точно проблемът, който Ars Technica описва като „трудно е дори да се събере информация какво се строи“.
Затова най-практичният резултат от проучването може да е методологичен: факт-ориентирана рамка на ниво съоръжение, върху която следващите оценки могат да бъдат сравнявани година след година.

Инфографика: Ключови стълбове и анализ