Днес Cerebras Systems е публична компания, чиято пазарна оценка достигна близо 60 милиарда долара след блокбъстър IPO по-рано тази седмица. Техните гигантски AI чипове захранват инфраструктурата на гиганти като OpenAI и AWS. Пътят до този успех обаче е бил на крачка от пълна катастрофа.

През 2019 г., само три години след основаването си, стартъпът се оказва в критична ситуация, изгаряйки шокиращите 8 милиона долара на месец. Според публикация на TechCrunch [1], компанията е била похарчила близо 200 милиона долара в опит да реши един-единствен технически проблем, който никой в индустрията на полупроводници не е смятал за възможен за преодоляване.

Според публикация на MIT News [1], екип от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Националната лаборатория Оук Ридж (ORNL) е разработил революционен метод за прецизно манипулиране на материята в атомен мащаб. Новата технология позволява пренареждането на десетки хиляди индивидуални атоми в 3D решетката на материал само за няколко минути при стайна температура.

Този процес, наречен от учените „препрограмиране“ на материали, бележи значителен скок спрямо досегашните методи, които бяха ограничени до 2D повърхности, изискваха екстремно ниски температури и вакуум или бяха твърде бавни за практическо приложение. В изследване, публикувано в списание Nature [2], екипът демонстрира създаването на над 40 000 квантови дефекта в кристален полупроводник (хром сулфид бромид) за около 40 минути.

Според публикация на Mashable [1], специализираният изкуствен интелект на Anthropic — Claude Mythos, е помогнал за откриването на критични пропуски в сигурността на софтуера на Apple. Моделът Mythos не е публично достъпен и се предоставя само на затворена група партньори и организации за целите на киберсигурността [1].

Изображение: Svetni.me / Авторско изображение

Според публикация на Deutsche Welle [1], германската вътрешна разузнавателна служба (BfV) е взела решение да не възлага договор за софтуер за анализ на данни на американската компания Palantir. Вместо това службата се е насочила към продукт на френската компания ChapsVision, което се тълкува като важна стъпка към укрепване на европейския дигитален суверенитет.

Решението, за което първоначално съобщиха Süddeutsche Zeitung и обществените медии NDR и WDR, все още не е официално потвърдено от BfV или от Министерството на вътрешните работи, тъй като се касае за въпроси на националната сигурност. Въпреки това източници посочват, че изборът е базиран на техническите възможности на инструментите, а не на конкретен фокус върху определен производител.

Соларният безпилотен апарат на компанията Skydweller Aero, който само дни по-рано постави световен рекорд за най-дълъг полет с летателен апарат на слънчева енергия, бе изгубен в Карибско море след „контролирано приводняване“. Според публикация на Ars Technica [1], инцидентът е станал на 4 май 2026 г. северно от Канкун, Мексико.

Апаратът, който всъщност е дълбоко модифицирана версия на историческия Solar Impulse 2, е прекарал във въздуха 8 дни и 14 минути. Това надминава предишния рекорд от 117 часа (близо 5 дни), поставен от Андре Боршберг през 2015 г. по време на околосветското пътешествие на оригиналния самолет.

Според публикация на BleepingComputer [1], базиран на проучване на Symantec, иранската хакерска група MuddyWater (известна още като Seedworm) е провела широка кампания за кибершпионаж, насочена към поне девет високопрофилни организации. Сред жертвите е голям производител на електроника в Южна Корея, както и правителствени агенции и летище в Близкия изток.

Изображение: Svetni.me / Авторско изображение