Токамак

Токамак е експериментално устройство с тороидална форма (подобна на поничка), предназначено за магнитно удържане на гореща плазма с цел постигане на контролиран термоядрен синтез.

Първоначално разработен в Съветския съюз през 50-те години на XX век, токамакът използва мощно тороидално и полоидално магнитно поле, за да изолира плазмата от стените на реакторната камера. Устройството цели да загрее и задържи горивото при температури, надвишаващи десетки милиони градуси по Целзий, където леките ядра могат да преодолеят електростатичното си отблъскване и да се слеят.