Сигурност на автономни агенти (Agent Security)

Сигурността на автономни агенти обхваща набор от архитектурни практики, криптографски протоколи и runtime защити, целящи да предотвратят злоупотреби при изпълнение на задачи от AI агенти.

Ключови направления

• Ограничаване на обхвата (Least Privilege): Стриктно сегментиране на правата за достъп, гарантиращо, че агентите не разполагат с постоянни суперпотребителски токени за външни API услуги.
• Защита срещу инжекции на инструкции (Prompt Injection): Системи за филтриране и саниране на неструктурирани входящи данни, предотвратяващи манипулация на логическия поток на модела.
• Одит и телеметрия в реално време: Непрекъснато протоколиране на всяко извикване на инструменти (tool calls) и възможност за незабавно прекъсване на компрометирани сесии.