Агентна архитектура (Agentic Architecture)
Агентната архитектура (Agentic Architecture) представлява парадигма за софтуерно проектиране, при която големите езикови модели (LLM) не се използват просто като генератори на текст, а като автономни контролни единици (Reasoning Engine) в комплексни цикли на планиране, използване на външни инструменти и вземане на решения.
Основни компоненти
- Модул за планиране (Planning & Decomposition): Разделя комплексни задачи на поредица от подцели, дефинира дървета на разсъждение (Tree-of-Thought) и извършва самокорекция (Reflexion).
- Памет (Memory Systems): Комбинация от краткосрочна памет (работен прозорец с контекст) и дългосрочна памет (векторни бази данни за семантично търсене и извличане на опит).
- Маршрутизация на инструменти (Tool Use & Function Calling): Интерфейси за извикване на API, бази данни, компилатори и уеб браузъри.
- Консенсус и координация: Протоколи за комуникация в мултиагентни мрежи, където специализирани агенти (критици, програмисти, одитори) си сътрудничат.