Литиево-йонна батерия
Литиево-йонната батерия (Lithium-ion battery) е тип презареждаема електрохимична система за съхранение на енергия, при която литиевите йони се придвижват от отрицателния електрод (анод) през електролит към положителния електрод (катод) по време на разреждане и в обратна посока при зареждане. Технологията е фундаментална за съвременните електрически превозни средства, преносимата потребителска електроника и стационарните мрежови системи за съхранение на енергия.
Основни технологични и химични стълбове
Разнообразие от катодни химии: Индустрията използва различни електрохимични формули като никел-манган-кобалт (NMC), никел-кобалт-алуминий (NCA) и литиево-железен фосфат (LFP), всяка от които предлага специфичен баланс между енергийна плътност, термична стабилност и цена.
Критични суровини: Производството на високоенергийни литиево-йонни клетки изисква стратегически метали като литий, никел, кобалт, манган и графит с висока чистота.
Жизнен цикъл и рециклиране: След приключване на експлоатационния им живот в електромобили или електроника, литиево-йонните батерии подлежат на прецизно сортиране по химичен състав и хидрометалургично или пирометалургично рециклиране за възстановяване на критичните метали.