Гравитационна леща разкрива галактика от зората на Вселената

Изображение: Генерирано чрез Svetni.me AI

Според нов репортаж на Ars Technica [1], астрономи са успели да наблюдават една от най-примитивните галактики, откривани някога, благодарение на рядко съчетание от модерна технология и космически късмет. Използвайки космическия телескоп James Webb, екип, ръководен от Кимихико Накаджима от университета Канадзава, Япония, е идентифицирал галактиката LAP1-B, съществувала едва 800 милиона години след Големия взрив.

Космическата лупа

Разположена на 13 милиарда светлинни години от Земята, LAP1-B е твърде бледа, за да бъде видяна директно дори от най-мощните инструменти като James Webb или Hubble. Откритието е станало възможно благодарение на масивния галактически куп MACS J046, който действа като гравитационна леща. Огромната му маса изкривява пространството и времето, увеличавайки светлината от фоновата галактика приблизително 100 пъти.

Следи от първите звезди

Анализът на химичния състав на LAP1-B разкрива шокираща липса на тежки елементи. Съдържанието на кислород е едва 0,4% от това в нашето Слънце. В същото време изследователите са открили необичайно високо съдържание на въглерод. Този специфичен химичен отпечатък предполага, че галактиката е била дом на звезди от Население III – първото поколение звезди във Вселената, съставени само от водород и хелий.

Данните сочат, че тези гигантски звезди са завършили живота си като „слаби“ свръхнови. При тяхната експлозия по-тежките елементи (като кислород) са били погълнати обратно в новообразуваната черна дупка, докато по-леките слоеве, богати на въглерод, са били изхвърлени в междузвездното пространство.

Доминация на тъмната материя

Едно от най-интересните открития е свързано с масата на галактиката. Докато общата маса на звездите в LAP1-B е едва 3300 слънчеви маси (за сравнение, Млечният път има около 100 милиарда), газът в нея се движи със скорост от 58 км/с. Това предполага обща маса от 10 милиона слънчеви маси, което означава, че LAP1-B е почти изцяло съставена от тъмна материя.

Според Накаджима, LAP1-B е „липсващото звено“ в космическата еволюция – жив фосил, който ни показва как са изглеждали първите градивни елементи на Вселената, преди периодът на рейонизация да спре образуването на нови звезди в малките галактики.

Източници:
[1]: Gravitational lens shows a galaxy just 800 million years post-Big Bang - Ars Technica
[2]: Chemically primitive galaxy in the early Universe - Nature