Соларният безпилотен апарат на компанията Skydweller Aero, който само дни по-рано постави световен рекорд за най-дълъг полет с летателен апарат на слънчева енергия, бе изгубен в Карибско море след „контролирано приводняване“. Според публикация на Ars Technica [1], инцидентът е станал на 4 май 2026 г. северно от Канкун, Мексико.

Апаратът, който всъщност е дълбоко модифицирана версия на историческия Solar Impulse 2, е прекарал във въздуха 8 дни и 14 минути. Това надминава предишния рекорд от 117 часа (близо 5 дни), поставен от Андре Боршберг през 2015 г. по време на околосветското пътешествие на оригиналния самолет.

Според публикация на BleepingComputer [1], базиран на проучване на Symantec, иранската хакерска група MuddyWater (известна още като Seedworm) е провела широка кампания за кибершпионаж, насочена към поне девет високопрофилни организации. Сред жертвите е голям производител на електроника в Южна Корея, както и правителствени агенции и летище в Близкия изток.

Изображение: Svetni.me / Авторско изображение

Според седмичната публикация на Ars Technica [1], светът на космическите технологии навлиза в нова фаза на интензивна активност, белязана от успешни тестове на стратегически оръжия, нови европейски инициативи за космоплани и значителни промени в лунните планове на NASA.

Изображение: Svetni.me / Авторско изображение

Производството на цимент е отговорно за близо 8% от глобалните емисии на въглероден диоксид, което го прави един от най-големите индустриални замърсители на планетата. Докато преминаването към чиста енергия за захранване на пещите е важна стъпка, истинското предизвикателство остават т.нар. „преки процесни емисии“. Те възникват при самото химическо разлагане на варовика (калциев карбонат) до вар — процес, който неизбежно освобождава CO₂.

Според публикация на Ars Technica [1], ново изследване, публикувано в научното списание Communications Sustainability [2], предлага радикално решение: пълна замяна на варовика със силикатни скали като базалт. Тъй като базалтът не съдържа въглерод, неговото преработване елиминира химическия отпадък под формата на парникови газове.

Една от най-големите бариери пред навлизането на изкуствения интелект в бизнеса – нуждата от скъпи специалисти по машинно обучение (ML) – е напът да изчезне. Стартъпът Empromptu AI представи платформата Alchemy Models, която позволява на предприятията да обучават персонализирани AI модели директно от своите производствени процеси [1].

Според публикация на VentureBeat [2], технологията работи чрез улавяне на всеки сигнал от взаимодействието между служителите и AI системите. Когато експерт в дадена област коригира отговор на изкуствен интелект или предостави обратна връзка, тези данни се насочват автоматично към специализирани тръбопроводи (Golden Data Pipelines). Крайният резултат са т.нар. „Expert Nano Models“ – малки, но изключително ефективни модели, оптимизирани за специфични бизнес нужди като правен анализ или медицинска документация.

Производството на цимент е отговорно за близо 8% от глобалните емисии на въглероден диоксид, но нов научен пробив обещава да промени това фундаментално. Изследователи от Университета на Британска Колумбия (UBC) представиха електрохимичен процес, който позволява производството на циментови прекурсори при изключително ниската температура от 60°C [1].

За сравнение, традиционното производство изисква пещи, нагряти до над 1400°C, където варовикът се разлага химически, отделяйки огромни количества CO₂. Новият „студен“ метод намалява въглеродния отпечатък с цели 98%.