Четирикрак робот с интегрирани спектрометрични сензори и LiDAR за сканиране на опасни зони. Снимка: DTRA / Defence Blog

При индустриална авария в химически завод, пожар в склад с пестициди или бойна атака с токсични вещества първите минути са критични. Командирите на спасителните отряди обаче са изправени пред смъртоносно неведение: какъв точно е газът, колко бързо се разпространява и къде е безопасният коридор за евакуация? За да елиминира този риск за човешкия живот, Агенцията за намаляване на заплахите към отбраната на САЩ (DTRA) финансира разработката на ново поколение автономни системи [1].

Авиация на Корпуса на морската пехота на САЩ по време на техническа подготовка на полетната линия. Снимка: USMC / Defence Blog

В съвременната военна авиация най-големият враг на изтребителите често не са вражеските ракети, а техническите откази на сложни механични компоненти. Един непредвиден дефект в хидравлична помпа или лагер на редуктора може да извади от строя машина за 100 милиона долара за месеци напред. За да се справи с този системен проблем, Корпусът на морската пехота на САЩ (US Marine Corps) сключи стратегически договор с технологичната компания SteerBridge Strategies за внедряване на специализиран софтуерен пакет за предсказуема поддръжка (predictive-maintenance) [1].

Далекобойният ударен дрон IRIFI с автономно оптично насочване. Снимка: Harmattan AI / Defence Blog

Зависимостта на съвременните крилати ракети и далекобойни дронове от сателитната навигация (GPS, GLONASS, Galileo) се превърна в тяхната най-голяма ахилесова пета на модерното бойно поле. Масираното електронно заглушаване и фалшифициране на сигнали може да отклони цяла вълна от дронове в полето далеч от техните цели. Френският отбранителен стартъп Harmattan AI отговори на това предизвикателство с официалното представяне на своя далекобоен ударен дрон IRIFI [1].

Безпилотната наземна машина Forterra Lancer по време на реални бойни логистични операции в Украйна. Снимка: Forterra / Defence Blog

Докато теоретиците в тила обсъждат бъдещето на автономните сухопътни машини, в източната част на Украйна това бъдеще вече се измерва в стотици тонове доставени товари и стотици спасени човешки животи. Американската компания Forterra (по-рано известна като Robotic Research) представи първия подробен отчет за реалното бойно използване на своята безпилотна наземна платформа (ugv) Lancer [1].

Самолетът за национално въздушно командване E-4C Nightwatch на Военновъздушните сили на САЩ. Снимка: US Air Force / Defence Blog

В условията на глобална ядрена катастрофа, когато наземните командни центрове, сателитните съзвездия и оптичните комуникационни магистрали са изпепелени, оцеляването на държавното управление зависи от шепа специално модифицирани машини. Военновъздушните сили на САЩ (US Air Force) направиха решителна крачка към модернизацията на своя флот за оцеляване, като добавиха финансиране от 12.1 милиона долара към договора със Scale AI за интеграция на автономни интелигентни агенти на борда на самолетите за национално въздушно командване E-4C Nightwatch, известни популярно като „самолетите на Страшния съд“ [1].

Мартин Фаулър, главен научен директор на Thoughtworks и съавтор на Манифеста за гъвкава разработка. Снимка: MartinFowler.com

Взривът от инструменти за автоматично генериране на код създаде безпрецедентна еуфория сред мениджърите: софтуерните задачи се отмятат за минути, а прототипите оживяват пред очите ни. Но ветеранът на софтуерната архитектура и съавтор на Манифеста за гъвкава разработка Мартин Фаулър вижда в това развитие дълбок системен капан. В скорошен критичен коментар Фаулър използва метафора от психоанализата на Зигмунд Фройд, за да опише текущото състояние на генеративния AI: „Индустрията достави 'То' (Id), но забрави да внедри 'Суперегото' (Superego)“ [1].